Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака,
с едър тремор,
като перата на чайка,
в които дебелите пръсти
заровил е вятърът,
се протяга да хване
ръката на млада жена
и през пръстите спуска
върху кожата й
нежен сутрешен бриз,
с който надува платната
на надеждата.
И се втурват пак спомени,
развълнувани,
яхват бяла вълна...
(Деколтето огражда
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини).
Шумоли като пясъчна
младостта,
наобратно потекла
в пясъчния часовник
на очите му,
сини.
© Павлина Гатева Всички права запазени
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини.