3.06.2016 г., 22:19 ч.
Посетителка
Самотата никога не е сама;
тя има си винаги някого някъде,
както тебе си има сега...
Нейде във дим от цигара догаря
и тръгва си неохотно;
от едни отегчена, при други повтаря,
разбрахме накрая...
самотата не може да бъде самотна.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е Бърнс - възпял си Невидимата ни спътница по един елегантен начин в първия куплет. Поздрав!
-
Може!
Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Рени, благодаря за точния коментар! Ти ми напомни да погледна текста си отново по различен начин и от по-узряла гледна точка. Някой е сменил оценката си от 4 на 5. Моля, върнете предишната оценка!