За старост пощада няма!

"Удря шамари" времето,

обагря те неусетно

с краска голяма.

Дори и да си смешен

от тая палитра богата,

примирено дъх поеми -

отива си безвъзвратно времето

ограбило ти душата.

Всеки иска да дочака

красивата късна есен,

да се възхити на килима

от разпилените листа.

От душевната буря

остава на дървото ствола

да слуша на вятъра тъжно

песента от младостта.

Нека не се натъжава -

да изпраща залези красиви

и посреща утрини озарени

от златото на есента.

Ех, старост, защо не си

като сезоните?!

- Защо?