14.04.2013 г., 20:00 ч.  

Пощада за Цецко 

  Поезия » Гражданска
1165 0 7

Историята на малкия Цецко ме потресе.

Цяла седмица, вечер като затворя очи

виждам пребитото дете

и си задавам въпроса: „Защо?”

 

 

Нощта поглъща сивия градец,

студено е на малката тераса…

Едно момченце и един дюшек

навън една жена изнася…

 

Страхът изпълва детските очи,

момчето зъзне, на кравайче свито…

Небето се смалява и тежи,

безумно са застинали звездите…

 

Едно пребито мъничко телце,

захвърлено от своите палачи…

Протегнало безпомощни ръце,

едно дете не смее да заплаче…

 

По чудо оцеляло, то е тук!

За "мама" се страхува да говори...

Но, тайничко, на болката напук,

жадува дом, храна... и много обич.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??