lorsa (Лора Димитрова)
96 385
29.10.2009 г., 13:31 ч.

Посинява от завист небето... 

  Поезия » Любовна
651 0 4

От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини
в моите тънки, изящни бедра -
шепни ми задъхан, как имаш ме... Имаш
мен-цялата-ИСТИНСКА-с вкус на жена!
Разроши тази грива, пропита със пясъци,
нека прелея в кристално море -
бушувай в мен, вливай мощта си на тласъци -
за нас посинява от завист небето!
Как дълго вулканът ми търсеше обич -
във вените огнени да се разлее...
Не! Не тръгвай! Почакай! Искам те още...

Знам.
Жена ти
те чака в леглото...

Блазе ù.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??