„Недей!” ти казах, „Спри се!”,
опитай се да бъдеш мъж,
заший сърцето си с конците
и чакай следващия дъжд.
Любовен ще е… чак пороен…
Знаеш го, кажи, нали?
Сега бъди така достоен,
усмихвай се, като боли.
Надвий онази скрита мъка,
която дебне твоя ден…
Търси в живота друга стъпка,
за щастието няма ген.
© Георги Георгиев Всички права запазени