Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба,
не, недей, замълчи – не изричай отново „обичам“.
Нито в дума, ни в стон, би побрала се – знам - любовта
и кому ли е нужно, да се мъчиш на глас да я сричаш.
Може би те превзема стремежът към кроткия бит,
към домашен уют, тишина и спокойно огнище,
но те често верига са, враг неочакван и скрит,
който обич превръща в пустеещо, зло пепелище. ...