6.02.2023 г., 11:59 ч.

Послание върху брезова кора 

  Поезия » Любовна
334 5 12

ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА

 

Крещяла съм, когато е боляло.

И мислех си, че някой ще ме чуе.

Безумна тишина и снежнобяло

очите ми пленяват, ала всуе!

 

Писалището пълно е с моливи,

които съм изписала до точка.

Но не намерих никаква молитва –

с която да помоля за отсрочка.

 

И трие някой най-подмолно нощем

изписаните страници в душата.

А без да съм раздала още прошка,

от мен си тръгва враг или приятел.

 

Като бреза на бряг ме нарисувай –

светулките прогарят мойте длани.

Постой при мен, преди да се сбогувам.

И ме обичай – даже да ме няма.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??