6.09.2017 г., 10:37 ч.

Последен блус 

  Поезия
1623 0 8

 

Налей ми за последно чаша вино,

океана от сълзи в теб задръж.

Преди да ме удави – ще отмина,

преди да ме залее – ще съм дъжд.

 

Не искам думи силни за последно –

от тях ще съм ранена чак до кръв.

Не ми е нужно туй за да прогледна,

че болката ще бъде спътник пръв.

 

Не стреляй безмилостно куршуми

с тез палещи...изгарящи очи!

Каквото беше – беше помежду ни!

Наливай вино – всичко забрави!

 

Ела ме прегърни... за блус последен –

да слеем в танц ний нашите души,

а утре в ритъма ни ежедневен

по пътя всеки сам да продължи...

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??