29.11.2022 г., 21:54 ч.

Последен есенен лист 

  Поезия
5.0 / 12
1371 11 22
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки –
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната знам плете ми пелерина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен,
понасям се. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Предложения
  • Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Още произведения »