29.11.2022 г., 21:54 ч.

Последен есенен лист 

  Поезия
5.0 / 12
1372 11 22
Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки –
далеч от хорски поглед или клюка.
Луната знам плете ми пелерина.
Натрупаните облаци в улука
пързалка водна правят,
за да мина.
По вятъра, нали е лифт чудесен,
понасям се. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Предложения
  • В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »