Търпи, сърце,
знам, че се превърна в бездомна птица.
Знам, че без пролет живееш,
в теб е винаги студена зима.
Нямаш дом, сърце мое,
мръзнеш по тъмните улици
и търсиш, и търсиш любов.
Като едно малко птиче, безпомощно изгубило своя дом,
летиш сред непознатото небе, макар с наранено крило.
Търпиш всеки удар,
всяко нечестие, всяко разочарование,
от какво си ти, сърце, от какво си? ...