Последен порив

Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,  
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,   
във нищото последната надежда ще заглъхне,    
безсилна пред безмилостно затворена врата.  
 ...  
И мъртви, падащи листа завинаги оставят        
дървета, без защита от злините на студа -       
поредни няколко сълзи страните ще погалят      
и после ще се слеят със морето от тъга,      
а там на сал от мъка е забравена самотна     
и топли се в последния изгрев любовта...        
Усеща бавно как от нея тръгва си живота,      
но с жажда взима сетния порив светлина...  
....     
А щом и той залезе, ще свети твоята звезда     
и тя, когато се разплачеш, ще връща обичта...    
която дълго ти дарявах, и давам пак сега,      
завинаги ще помня, до теб да съм, дори да спра