stenli499 (Станислава)
291 2626
20.11.2013 г., 21:01 ч.

Последен сблъсък с любовта 

  Поезия » Любовна
662 0 7

---


През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед!

Когато те намерих, бях жена —
царуваща в одеждата си бяла.
Износих те като мечта в съня,
не стана с мене ти единно цяло.

Когато те намерих, бях дете —
наивно до безкрай, света щурмувах.
Не знаех, че дланта ти с мен плете
завивка за следтебното зимуване.

Когато те намерих, бях стена.
В стрелите виждах струните на лира —
трептяха в мене звучно до една!
И аз — сред камънак — капитулирах.

Приех я като даденост, а тя
лъжовни рикошети ми изпрати —
в поредния си сблъсък с любовта
аз битката загубих.
И войната.

 

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??