26.01.2008 г., 21:21 ч.

последен спомен 

  Поезия » Любовна
675 0 0

Тръгваш си

и вещите си ти събра,

но една забрави в ъгъла самотен,

една увяхнала роза,

като моята душа.

Ти дори  не  помниш,

че някога от тебе е дошла,

но аз я пазя,

нека ми припомня за болката, която ти ми причини.

Обичам те, но няма да тръгна отново,

не искам кошмара повторно,

с болката свикнах отдавна,

но ти си лъжа, а не любовта!!!

© Ралица Лазарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??