Пожар. Залитане.
И в миг политане.
Две здраво стиснати ръце.
Снагата струна е,
от ритъм луда е.
В танго прощално се люлей...
Ужасно трудно е
и неразумно е...
Телата здраво се крепят.
В страст облечени,
от срам съблечени.
Танго последно те делят.
С едно дихание
избухват пламъци.
А усните не могат да мълвят,
че всичко в танца е
без думи казано...
Тангото никога не щат да спрат.
© Елена Статева Всички права запазени
Стихът е вдъхновен от това видео https://youtu.be/9m-Zeb-AbBA