Последен валс, какво ще кажеш,
не сме танцували дори.
Години много, но някак ощетени
от преградата, която ни дели.
Последен валс, ръка подай ми,
през рамото ме прегърни.
Животът вече отминава,
в такт с мен се завърти.
Последен валс, за спомен да остане,
че някога са греели звезди.
А сега зад облак тъмен
една звезда завинаги се скри.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
за да ни стоплят...много хубав стих, Лили..
сърдечно те прегръщам.