13.10.2005 г., 9:39 ч.

Последен въпрос 

  Поезия
965 0 2
Ще си отида в някой ден със дъжд,
напускайки без жал света.
Ще изсветлея изведнъж,
разтворена във вечността.

Децата и сестра ми ще поплачат,
и ще ме спомнят само със добро.
Понякога ще идвам тихо в здрача.
Ще ги закрилям и оттам.Дано!

И само кучето ще трепва нощем,
дочуло стъпки на жена.
А ти?Дали ще ме обичаш още?
Или на друга ще даряваш
                         отломки самота?

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??