Последен отчаян зов за една любов,
последна молба да не съм сама,
а после само мрак и тишина,
след залеза горчива пустота.
Нараних ли те не знам,
не попитах,страх изпитах отговор да знам.
Ако дори лека болка съм ти причинила,
за теб не зная,но аз сама не бих си го простила.
Изпъди ме някъде далече,
ако пожелаеш да ме няма,
кажи ми го в очите вече,
за да бъда и аз с тебе пряма,
да изтрием от историята лъжите,имената,
а аз сама ще изгоря мечтите.
Тази нощ ще почакам,
но утре слагам край на тази мъка,
сърцето ми да види що значи рай,
а не само пустата разлъка
© Мария Манчева Всички права запазени