23.03.2010 г., 9:52 ч.

Последна 

  Поезия » Любовна
682 0 10

(песничка)

И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна.

Не бързам с дланите,
само със устни.
Ръката хване ли -
трябва да пусне.

Сторя ли стъпката,
взема ли тялото -
остава тръпката
преди раздялата.

Затова мълком
да те погледам -
по-дълго, по-дълго,
че е последно.

Някакъв вътрешен
глас се обажда:
"Има завръщане,
има прераждане..."

Стига си лъгала,
надеждо недна!
По-дълго, по-дълго,
че е последна.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??