27.06.2008 г., 10:08 ч.

Последна жена 

  Поезия
714 0 12
Аз съм в нищото - бяло, оградено в стени.
Кратък повей, кристали, празнота и вълни.
Малка пауза, ноти, между звук - тишина,
низ безкраен с въпроси, за живот след смъртта.
За живот във оная, непонятна любов,
безопасна, неясна - като вихър суров.
За спокойната, тиха самота-пълнота,
неизменна, пълзяща и последна Жена.
Скрила с погледи шала на огромния ден,
съществуваща цяла, вътре някъде в мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??