Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха,
Верността този път се подписва
и докрая ще бъде изпита,
без да има какво да ù липсва.
Дълго чакана, тъжна награда
за десетките зимни летà,
през които така се надявах
да ме стоплят полярни слънца.
Като вино за коледна зима,
като хляб с топли думи омесен,
тази обич е необяснима,
тя е влюбена в залеза есен.
© Ивон Всички права запазени
Харесах много!
Поздрав, Ивон...