3.11.2015 г., 22:36 ч.

Последна рана 

  Поезия » Любовна
631 0 3

 

Ръцете ми са украсени с кръв,
без следа от бляскавото злато.
Душата ми, съблякла свойта плът,
очаква предпоследното си лято.
Очите ми - удавени от дъжд,
тъгуват най-банално в тишината.
А устните завинаги ще замълчат,
захвърлили усмивката позната.

 

Не вярвам в сляпата любов,
а само в тихото признание.
Не ми е нужно обещание до гроб,
това е много закъсняло покаяние.

 

Не ме догонвай, няма да се върна,
аз никога не съм желала да остана.
Всеки миг, когато съм ти била вярна,
вещае белег за последната ми рана.

 

© Тити Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога така става ... Благодаря!
  • тъжно добро, поздрави
  • Колко болка има тук...съвсем позната.
    Да няма повече рани в душата ти!
    Усмихнат ден!
Предложения
: ??:??