По лицето ми мълком се стича
сълза едничка във здрача,
тя последната капка ще е –
стихнала, аз вече не плача.
Но нека тя измие съвеста ми,
нека отмие болката от мен,
и да ме удави във забрава
на горчивия си вкус студен.
И тази капка като песъчинка
сред хилядите е една –
в наказанието на покоя
нека тихо ме залее тя...