slavi2002 (Слави Тодоров)
93 167
4.06.2021 г., 12:17 ч.

Последната глътка въздух 

  Поезия » Гражданска
1942 9 14
Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви.
Аз дишам ли? Или съм въздух?
Сирени вият отстрани.
В плача им раздробен ли хлътвам?
Не знам къде съм. И защо.
Кога дошъл съм. Откъде съм.
В зениците ми сви гнездо
невидим дух. И ме обсеби. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??