slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
4.06.2021 г., 12:17 ч.

Последната глътка въздух 

  Поезия » Гражданска
1677 9 14

Какви безумни цветове!

Небето – бяла стъкленица,

в която блъска със криле

пленена, непозната птица.

 

След миг денят ще се взриви.

Аз дишам ли? Или съм въздух?

Сирени вият отстрани.

В плача им раздробен ли хлътвам?

 

Не знам къде съм. И защо.

Кога дошъл съм.  Откъде съм.

В зениците ми сви гнездо

невидим дух. И ме обсеби.

 

Плени ме с тъничка игла,

но с нея ще разкъсам здрача,

ще срина жълтата мъгла.

Защото мама тихо плаче.

 

 

 

Стихотворението е отличено с първа награда в проведения конкурс "Изкуство против дрогата"

https://www.burgas.bg/bg/novini/chitalishte-lyuben-karavelov-1940-burgas-obyavi-nagradenite-uchastnitsi-v-h-mezhdunaroden-literaturen-konkurs-izkustvo-protiv-drogata?fbclid=IwAR0vykjI05zou6SM2CeY0ULqTwQoHzGneI9Kx_qEdjiJNtAamsR445qtBoA

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??