29.10.2007 г., 16:39 ч.
Последната секунда
Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"
Молят ме, умоляват се те
и капят без милост в мен,
а аз чакам болката да спре,
да се освободя от този плен!
А светът ми - глобус стъклен,
от трусове любовни се тресе,
умът ми с мисли препълнен,
сам мислите не може да си събере.
Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака...
© Няма значение Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака..."
И пусто е пристанището пак,
без кораба отплувал в полумрака.
Помръкнал в отчаяние е фарът,
замръкнал ,непосрещнал,недочакал...
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
-
Поздравления за хубавия стих!
-
Харесва ми!
-
Много тъжен и силен стих ,поздравления !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
сам мислите не може да си събере."
Мисля, че може да се поработи върху този цитат!
Поздрав!