Езерата ни завещават
тайни пророчества от преди -
подсещат ни горчиво
за невъзможните мечти...
И в сънищата -
мрачни средства, последни думи
и изповеди -
посърваме -последни думи,
отчайваме се - изповеди!
Събудих се - слънцето леко ме побутва със лъчи,
уплашено - последни думи,
загрижено - изповеди!
-Как мина? - вика то.
Излюпих се от черната черупка
на просто някаква мечта
и си помислих, че съм умрял -
ех, жалко, смъртното одеало
не съм си постлал!
Живеем - последни думи,
беше просто сън - изповеди!
© Боян Ламбев Всички права запазени