Ръце, протегнати към слънцето,
търсещи надежда в лъчите му,
тръпнещи за още миг спасение,
давещи се в отчаяние...
Лице след залеза помръкнало,
виждащо искрици обич,
пламващи пред него и изгарящи
някъде далеч в небитието...
Усмивка от тъга покварена,
уморила се от думите "обичам те"
оставя красотата си на вятъра -
към дъгата и безкрая е затичана... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация