4.05.2007 г., 10:17 ч.

Последния ден 

  Поезия
897 0 1
Сълзи и страх виждам вече само аз,
нищо, че имам всичко, нищо май е то.
Какво като любовта е всичко,
изгубих я май и в сетен час
мечтая нека по-бързо дойде края.

Смисъл виждах аз преди,
слънце блестеше в моите очи,
слънце вече няма, тъга закрива,
срамът е силен, неизличима е тъгата,
защо направих аз това... следва самотата.

В предсмъртен час искам тя да знае,
че поне и в миг последен съм я обичал аз.
Кой ли ще е с нея... не знам, надявам се да е по-добре от мен.
Някой принц вълшебен в доспехи и сребро,
в деня ми последен това го казах... но защо ?

© Антон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прекрасен стих явно много я обичаш дано го осъзнае докато е време
Предложения
: ??:??