12.05.2007 г., 12:27 ч.

Последният дъх на любовта 

  Поезия
707 0 9
Като приказна, поглъщаща картина -
тя е свела лекичко глава,
той изпънал врат и си подсвирква
песничка от стари времена!
Мижат, а над тях се сипят нежно
листчета от цъфнало дърво -
той посмръщва сякаш леко вежди,
тя усмихва се едва, едва!
Милват се треперещите длани,
стоплени от слънчевия дъх -
миг от скъпоценното мълчание
в края на нелекия им път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??