ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН
Последният пристан мълчи
в последни минути на почит.
Ние впиваме влажни очи
надолу, в студената почва.
От там ни отвръща печал,
столетия сбирана, сякаш.
Морета от мъка видял –
последния пристан ни чака.
Ковчегът, покрит със цветя,
на дъното ляга смирено
и първите шепи земя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация