Последният валс

С тази вечер всичко свърши,

луната притихна, а нощта бе безмълвна пред нас,

тръпката, злобата ти не прекърши

и някак предаде се в сетния час...

Беше ме силно обгърнал

с ръцете си - окови, сковани от лед,

студено е, любовта ми беше превърнал

във гняв и омраза към теб...

Душата ми го чувства, не искаш да ме пуснеш,

времето е наше, нощта е моя,

на мен нежни думи ти тихичко шушнеш

и плахо се молиш пак да съм твоя...

Сами сме, мрак е обгърнал телата ни,

целият свят - тишина,

чуваме звуците, обладали душите ни

и двама сме пленници на миг самота...

В прегръдките си с теб танцуваме,

танцуваме последния си валс,

със нашата последна обич се сбогуваме...

сълзи  и болка... всичко беше фалш...

Последен танц, последна целувка...

за последно разделят се наще тела...

Последна ласка, последна милувка,

последна сълза, последни дела...

За последно хващам ръката ти,

за последно пръсти в косата ти вплитам,

за последно падам в краката ти,

за последно душата си с теб аз преплитам...

За последно докосваш с устни лицето ми,

за последно съм в твойте ръце,

за последно целуваш плах раменете ми,

за последно съм твоя във твойто сърце...

                Да, за последно...