ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК

Какво очакваше?

Да видиш пак

отминалите детски дни...?

Добре, ела и приседни

пред къщи на последното стъпало...

Дочакай летният сумрак

да спре безгрижното махало

на вечно бързащото време...

и задреме...

А помниш ли как ято братовчеди

кръстосваше из този китен двор

и веселият детски хор

тревожеше околните съседи?

Сега я няма цветната градина.

А времето от детството отмина...

И бурени поглъщат алчно прага.

Кажи – защо си тук?

Какво налага

да се завръщаш

пак при този двор

и тази стара къща...?

Чужд си ти!

Отдавна!

Още щом замина.

И няма кой сега да ти прости...

Но идваш от година на година.

И всеки път седиш - 

дочакал

да те обгърне

с нежни пръсти мрака...

А после там - на стихналата гара

за кой ли път –

очакваш пак

със догоряла във ръка цигара

последния вечерен влак...