Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб,
остават пропасти бездънни.
И с теб съм – от немай-къде,
ала душата ти е въглен.
Ти огъня не съживи,
а пепелта не ражда думи.
Вкусът ѝ – кисел и горчив,
отминалото не събуди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация