anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
6.03.2011 г., 21:40 ч.

Последният залог 

  Поезия » Любовна
1195 0 7

Където там, на границата, се преливат

реалността от днес с бленуваното утре;

където в саморасляк с драка и коприва,

необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,

се срещнахме със теб случайно, мимоходом.

И беше като пърхане на пеперуди…

Очите ти – два кехлибара самородни –

във нежността на погледа им се изгубих.

Усмивката ти беше топла, слънценосна,

изгряваше след залеза на самотата.

И всичко в теб – тъй искрено и просто –

разчупваше от закърнялост сетивата.

Донесе пролет в неродената ми есен,

със нов живот, със свежест и със чучулиги,

огласящи простора в полет с свойта песен.

И не любов, а само вярата ми стига,

че си такъв, какъвто винаги те чаках.

Душата ми отдавна цяла е в пробойни.

Животът пък е някак си обидно кратък.

Затуй последният залог за теб е – двоен!

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??