gogata622 (Георги Иванов)
591 108
5.04.2020 г., 10:38 ч.  

Последно 

  Поезия » Гражданска
623 1 3

 

Последно

 

Не искам поп на гроба ми да пее!

Приятели не искам да тъжат.

Нека всеки просто се засмее!

Смъртта е неизбежен кръговрат!

 

И не плачете! Няма да ме върнат

сълзите ви във вашите очи!

Друг вместо вас сега ще ме прегърне!

А аз не знам дали ще ви боли

 

за този който просто си отиде.

Тъй както бе живял, така умря!

Знайте! Много искам да ви видя,

но ето, че прецака ме смъртта!

 

Живях и страдах! Любех и обичах!

С приятели лудувах и гулях!

След своите мечти неспирно тичах,

Гонех ги и за момент не спрях!

 

Филмът свърши! Вече съм оттатък.

До тук каквото е било било!

Животът е прекрасен, но е кратък!

Във него се редят добро и зло.

 

Приятели, живейте си живота!

Един е той, но кратък е. Уви!

Живейте го и вярвайте в доброто!

Излишни ще са всичките сълзи

 

когато ни изпращат там, на края!

Защото времето за нас ще спре.

Дали душата ми ще е във Рая

или във Ада? Все едно къде!

 

Далеч от суетата и лъжите,

от лицемерието и наглостта!

Приятели, не си хабете дните!

Единствено и само любовта

 

е истинска! Но тази във сърцата.

Останалото всичко е лъжа!

Със нея оцеляла е земята!

За жалост истинска е и смъртта!

 

04.04.2020 г.

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??