Познаваш ли безсилието на думите
и силата на мълчанието,
вечността на мрака
и светлинната преходност?
Като вкаменена статуя спря изведнъж животът-
застана на прага на къщата и не посмя да влезе вътре.
Във восъчното призрачно спокойствие на лицето ти
ние виждахме ужас,
а ти безмълвно се усмихваше
и сигурно сънуваше пътеки...
И сигурно на някъде летеше
и искаше да кажеш:"Не плачете-добре съм." ...