Среща последна след очакване сладко,

усмивка нежна, макар през сълзи,

сбогуване тъжно, дори и за кратко,

което за дълго в нас ще тежи.

Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака,

не се обръщай, за да не боли,

след тебе аз ще гледам и ще чакам

обратно да се върнеш ти.

Ще минат месеци, години,

за обичта ще спре да ме боли,

но ще запазя спомени красиви

за отминали щастливи дни.

А след време, щом се срещнем,

вместо прегръдка - тихо ,,здравей",

ръкостискане хладно, не целувка гореща,

че с теб съм била да си спомняш не смей.

А може нечакани да се събудят,

дори и днес в нас да са изтляли,

с усмивки тихи да пробудим

старите чувства, отдавна заспали.

В щастливи мигове дори

ще ни преследват гостени нечакани,

спомените за една любов -

ще ни връхлитат те понякога.

Ще се запиташ ли тогава

по-щастлив ли беще с мен?

Или съвсем ще ме забравиш,

или намразиш някой ден.

А аз дори с коси побелели,

ще си спомням за обичта голяма,

ще разлиствам снимки пожълтели

и ще тъгувам, че я няма.