Последно сбогом
Прощавай, майчице любима,
че с теб не съм във този час,
сълзите - река горчива,
ще потекат натам!
Ще бъда в цветето отляво
и тихичко ще ти прошепна:
- Прости ми, мамо!
Аз майка съм и знам,
че майката прощава!
Ще идваш често във съня ми
и песен жалостна запееш
как майка гледа
пътната врата да се отвори,
и чедото ù свидно проговори!
Ще търся вечно този праг,
прозореца с мушкато
и ще ме чака там,
неизреченото:
,,Простено да ви е!"
Бонка Василева
© Бонка Василева Всички права запазени