Защо съм с теб, не зная.
Дали заради малкия ни син?
Или зарад думите, с които ме омая,
че ще се промениш?
Откога я чакам тая промяна?
Но нея я няма, и няма, и няма!
Огромна пропаст зее помежду ни,
която няма да запълниш с мили думи!
Тази пропаст е изчезналата любов!
Няма я, само навикът остана!
Не чувам вече нежния и зов,
който ме зове да бъда твоя дама...
Аз направих компромиси безброй.
Исках да си само мой!
Десет години от живота си пропилях!
Най-накрая, че не си за мене, проумях.
Ще си тръгна! Няма да ме унижаваш повече!
Това е края! Няма да простя отново!
Гласът ми пресича мъртвата тишина,
изричайки последно сбогом!
© Сладурркатта Всички права запазени