И ето пак едно момиче на пода е стояло,
и пак в ръцете си насилие е държало…
Писало е със сълзи писмо,
криело се е съвсем само…
Тя давала за всяко добро,
капка кръв червена…
Оставила писмото на съдбата само…
Умирала от омразата разделена!
Писмото е в ръцете ми сега
и потръпвам при мисълта за насилието…
А тя беше малка и невинна…
И толкова тъга в себе си криеше, ...