Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
12.09.2020 г., 22:12 ч.  

Последното слънце 

  Поезия
690 3 31

Дворът е тъмен. Последното слънце залезе.

Лъчът му се скъса в изгнилата вече асма.

И точно на прага се срути и тъмното слезе

Аз нямам кураж да прогледна. И само мълча.

Затварям очи пред света, който толкова силно

е стиснал със зъби надежда и всичко добро.

Небето високо не мога с ръце да достигна

Обратно броене върви. Наближава - едно.

Очи във очи се гледаме с пропаст дълбока.

О, път на обратно да имаше , щях да вървя.

Тук май ще се пада на ниско със цялата болка

Въздухът става бесило и стиска врата ми.

Дворът е тъмен. Пръстта към небето надига се.

Изход не виждам зад тази ужасна мъгла.

Слънце да имаше , щях да превърна във смисъл

лъчите му. Щях. Но не мога. И падам сама.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??