12.09.2020 г., 22:12 ч.  

Последното слънце 

  Поезия
750 3 31
Дворът е тъмен. Последното слънце залезе.
Лъчът му се скъса в изгнилата вече асма.
И точно на прага се срути и тъмното слезе
Аз нямам кураж да прогледна. И само мълча.
Затварям очи пред света, който толкова силно
е стиснал със зъби надежда и всичко добро.
Небето високо не мога с ръце да достигна
Обратно броене върви. Наближава - едно.
Очи във очи се гледаме с пропаст дълбока.
О, път на обратно да имаше , щях да вървя.
Тук май ще се пада на ниско със цялата болка
Въздухът става бесило и стиска врата ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??