Послепис
Подписвам се със името Носталгия.
И само ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени
най-силна Болката у мен остана.
Сърцето и душата уморени
днес имат спешна нужда от промяна.
И време е да сложа послеписа:
Историята тъжна свършва тук!
Оставям миналото върху листа
и тръгвам срещу слънцето напук.
Напук на теб, на мен, и... любовта ми!
Да върна всичко днес е твърде късно.
Останаха ми кървавите рани,
но мисля, че е време да... възкръсна!
Не бях навярно твоята Дулсинея,
не беше явно моят Дон Кихот...
Споделяй дните с нея, или с нея...
Аз ще се обучавам на... живот.
Сълзите си в усмивка ще превърна
(онази истинската, и щастливата).
От бездната по-силна ще се върна,
за друг ще бъда вече „най-красивата”.
... Надеждата удавника спасява.
И моля се... Дано да се намеря!
Единствено едно ме притеснява...
Че утре е... че утре е...
....................................... Неделя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Незабравима вълнуваща Носталгия!
Любима поредица, която следях с интерес!
Комплименти! -
Любим!
При всеки прочит ми въздейства силно. -
"Наистина ми се е случило нещо, което е откраднало моята увереност и решимост. Остана ми страхът от промените и несъмнена боязън от всичко непознато, което следва. Ненавиждам неочакваното."
Въпросът е човек да не задуши своята същност, да не се обезличи и деградира от последиците на случилото се неприятно събитие. Така ще се преоткрие наново и ще е готов сам да се превърне в откривател на нещо наистина истинско..., което явно му е липсвало. Историята от стихотворението ти ми е много близка като преживяване. А, пасажът горе е от "Нещо се случи" на Хелър. Въпреки, че не съм много съгласен с някои разсъждения на героя от книгата, аз си я разгръщам в трудни моменти.
Поздрав, Павлина! -
П.П. Написала си чудесен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за друг ще бъда вече „най-красивата”.
Ето такава ми харесва да те чета- силна и горда!