28.11.2019 г., 8:12 ч.

Послепис: Аз и Александър 1 

  Поезия » Любовна
462 1 3
Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари,
буйни реки и усойни гори.
Снежни вихрушки бе изпреварил,
слънчев летеше на кон бързокрил.
Някой намери ме – бяла и спяща.
Да ме докосне дори не посмя.
Някой ме искаше – топла и зряща,
бе на колèне пред моя праг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...
  578 
Предложения
: ??:??