Послеслов

И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела!

И пренебрегвайки облагите съблазни,
ти ме изправи, изпита, провери.
До колко мойте сили ще ми стигат
и съзнанието ми - ще ти се довери.

Не желая да пиша, не искам
да съм зависима от суета.
Да чакам, да вярвам и искам
да почукаш и чуя - тук съм, ела!

Картината се повтаря, и трябва
да затворя вратата и в тишина
да загърбя "билото" и вярно
устремено само да продължа...