Не ме мисли... за приказки не ставам,
(със братя Грим израсла съм от малка).
Във стихове и строфи не се сбирам,
куплетно да съм - Обична и жалка.
Не ме гали, отдавна закъснял си.
(денят за мен по-къс е от година)
Със времето ми казваш - Помъдрял си?!
(тревата аз паса я... за двамина).
Не ме обичай, казах ти... не можеш!
(повличаш крак, но спъваш се понякога).
Поискаш ли, то трябва и да даваш,
(и късно по-добре е, знай, от... никога)
Не ме моли, не мога да прощавам,
(ръка ти дадох, ти със две ме граби).
Повярвай ми... сега те съжалявам,
(че тръгнало море - в река се дави).
© Кремена Стоева Всички права запазени