7.07.2021 г., 21:44 ч.

Посока Живот 

  Поезия
207 1 0

В душата ми е светло и тихо

спокойствие блажено ромоли

Словата се изнизаха на пръсти

а аз се влюбих, както никога преди…

Забравих, отдавна не съм млада,

но някак, ме обсеби смелостта,

а възрастта ми…дружка стара

иронично в гръб ми се присмя

Къде загубих си ума и …очилата

и чувството с което онемях,

не било прието, не по правилата,

на тази възраст  да си слагаш грях

А някой сети ли се да попита,

сърцето ще приеме ли забрани

Страх ли… сякаш съм по жива,

готова да премеря  сили с урагани

Чувството ми води ме в тъмата

към поредния ми жизнен водопад

Каквото и да стане… аз съм под дъгата

и няма сила да отложи звездния ми час

Предадох се на цялата ѝ власт…

На тази позабравена любов…

единственият верен  наш компас

сочещ  ни  посоката  живот

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??