Ти с поглед ме пронизваш отдалече.
Разпадам се на капчици роса.
И думите – сега излишни вече,
отстъпват място на една сълза.
От благодарност, от възторг, от милост
сълза изгрява в моите очи.
И аз очаквам следващите мигове,
когато ще ме гледаш. И мълчиш.
© Елица Ангелова Всички права запазени