Гледах и двата филма.

И „Анна Каренина”,

и „Сега и завинаги”.

Първият,

безспорно, е класика.

Вторият - върволица

от интрижки усукани,

една с друга навързани.

И в двата филма обаче

идеята е една и съща:

Истината или заблудата

ще натежи на везната?

Бог ни е дарил с душа,

и с ум, облечен в слово,

не да го принизяваме,

а да го приземяваме.

Тихо и безмълвно.

И да го прославяме

със сърце свенливо.

С дела, а не с думи.

Свише изречената

Истина едничка е:

Зърнахме ли я

Светлината

в душите си?