7.02.2016 г., 20:57 ч.

Посоки 

  Поезия
5.0 / 6
491 0 4
Посоки
Превит на две, в кърпеж
от макове и тръни,
баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми.
Нехае като мъж
пред изневяра - юли.
И огън - вместо дъжд -
в улуците събул е.
А ехото реди
пресипнали куплети. -
Как падаха звезди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Хаджидиев Всички права запазени

Предложения
  • И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...
  • С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...
  • Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...

Още произведения »