Когато любовта пристигне късно,
(аз днес съм на четирдесет и три)
тя идва мрачна и навъсена.
И сякаш идва да мъсти.
Задето сляп си бил, а тя те чакала,
докато похабяваш часове.
Задето вместо теб е плакала
и плащала за твойте грехове.
Задето егоистът в тебе, грешника,
е предпочитал просто да е сам.
С очи невиждащи момичето,
което днес превръщаш в храм. ...